Николай Некрасов Назови мне такую обитель

Красимир Георгиев
„НАЗОВИ МИ ТАКАВА ОБИТЕЛ” („НАЗОВИ МНЕ ТАКУЮ ОБИТЕЛЬ”)
Николай Алексеевич Некрасов (1821-1878 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Николай Некрасов
НАЗОВИ МИ ТАКАВА ОБИТЕЛ
                (Из „Размишления пред парадния вход”)

Назови ми такава обител,
не видях аз подобен край там,
гдето твоят сеяч и пазител
да не стене – мужик изтерзан!

Стене той по поля, по пътеки,
стене той по затвори нелеки,
в мини, в скрити с вериги места;
там под плевника стене, човек е
под каруца, заспал сред степта;

стене в своята бедна къщурка
без лъчите на божи живец;
в глухо селище с болка живурка
до съда, край палат и дворец.

Вижте Волга: чий стон се раздава
над великата руска земя?
С въжен впряг този стон песен става –
там бурлаците теглят така!

Волга! С пролетна дан многоводна
ти полята така не заля,
както силната скръб всенародна
е препълнила нашта земя –

с теб, народе, е стонът... Сърдечен!
Как търпиш този стон безконечен?

Ще се вдигнеш ли, сили събрал,
или, смачкал съдбата в закона,
вече всичко докрай изживял,
този стон като песен ще рониш
и духовно вовек си умрял?


Ударения
НАЗОВИ МИ ТАКАВА ОБИТЕЛ

Назови́ ми така́ва оби́тел,
не видя́х аз подо́бен край та́м,
где́то тво́ят сея́ч и пази́тел
да не сте́не – мужи́к изтерза́н!

Сте́не то́й по поля́, по пъте́ки,
сте́не то́й по затво́ри неле́ки,
в ми́ни, в скри́ти с вери́ги места́;
там под пле́вника сте́не, чове́к е
под кару́ца, заспа́л сред степта́;

сте́не в сво́ята бе́дна къщу́рка
без лъчи́те на бо́жи живе́ц;
в глу́хо се́лище с бо́лка живу́рка
до съда́, край пала́т и дворе́ц.

Ви́жте Во́лга: чий сто́н се разда́ва
над вели́ката ру́ска земя́?
С въ́жен впря́г то́зи сто́н пе́сен ста́ва –
там бурла́ците те́глят така́!

Во́лга! С про́летна да́н многово́дна
ти поля́та така́ не заля́,
ка́кто си́лната скръ́б всенаро́дна
е препъ́лнила на́шта земя́ –

с те́б, наро́де, е сто́нът... Сърде́чен!
Как търпи́ш то́зи сто́н безконе́чен?

Ще се вди́гнеш ли, си́ли събра́л,
или, сма́чкал съдба́та в зако́на,
ве́че вси́чко докра́й изживя́л,
то́зи сто́н като пе́сен ще ро́ниш
и духо́вно вове́к си умря́л?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Некрасов
НАЗОВИ МНЕ ТАКУЮ ОБИТЕЛЬ
                (Из „Размышлений у парадного подъезда”)

Назови мне такую обитель,
Я такого угла не видал,
Где бы сеятель твой и хранитель,
Где бы русский мужик не стонал?

Стонет он по полям, по дорогам,
Стонет он по тюрьмам, по острогам,
В рудниках, на железной цепи;
Стонет он под овином, под стогом,
Под телегой, ночуя в степи;

Стонет в собственном бедном домишке,
Свету божьего солнца не рад;
Стонет в каждом глухом городишке,
У подъезда судов и палат.

Выдь на Волгу: чей стон раздаётся
Над великою русской рекой?
Этот стон у нас песней зовётся –
То бурлаки идут бечевой!..

Волга! Волга!.. Весной многоводной
Ты не так заливаешь поля,
Как великою скорбью народной
Переполнилась наша земля, –

Где народ, там и стон... Эх, сердечный!
Что же значит твой стон бесконечный?

Ты проснёшься ль, исполненный сил,
Иль, судеб повинуясь закону,
Всё, что мог, ты уже совершил, –
Создал песню, подобную стону,
И духовно навеки почил?..

               1858 г.



---------------
Руският писател, поет и публицист Николай Некрасов (Николай Алексеевич Некрасов) е роден на 28 ноември/10 декември 1821 г. в гр. Немиров, Подолска губерния. Учил е във филологическия факултет на Петербургския университет (1839-1841 г.). Публикува стихове от 1838 г., от 1841 г. сътрудничи на в „Литературная газета”, в. „Отечественые записки” и др. литературни издания. От 1847 до 1866 г. се занимава с издателска дейност, редактор е на сп. „Съвременник” и в. „Отечественые записки”. Сред най-значимите му творби са „Крестьянские дети” (1861 г.), „Мороз Красный Нос” (1863 г.), поемата „Русские женщины” (1871-1872 г.), поемата-епопея „Кому на Руси жить хорошо” (1873-1876 г.) и др. Умира на 27 декември 1877/8 януари 1878 г. в Санкт Петербург.