„ПРОЛЕТ” („ВЕСНА”)
Кондратий Федорович Рылеев (1795-1826 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Кондратий Рилеев
ПРОЛЕТ
Приветствам ви, зелена шир в поле широко,
гърмящ планински ручей, който с рев тече,
уханна свежа сянка на липи високи,
на пролетен певец приветното гласче!
С морава млада хълмовете са покрити,
красят цветята сини с млад цъфтеж била;
на пеперуди палави летят тълпите
и пърхат сред простора златните крила.
Дочува се от храстите пищялка нежна
на бродещо със стадото овчарче; свят
уханен аромат прохладата довежда
от бели момини сълзи с ветрец крилат
и всичко диша с нега, всичко блясък става,
тук всичко сякаш обновява младостта,
и пак за щастие сърцето разцъфтява,
дарява ни с усмивка златна пролетта!
С възторг душата развълнувана се рее!
Природа пищна младия си дивен чар
възторжено споделя! Искаш да излееш
в сърцата на другарите си този дар!
Как сладко е ти да споделяш и блянуваш
с усмивка тиха и сълзица в топла нощ,
с тях вечер на природата да се любуваш
в поляните на този пролетен разкош!
Ударения
ПРОЛЕТ
Приве́тствам ви, зеле́на ши́р в поле́ широ́ко,
гърмя́щ плани́нски ру́чей, ко́йто с ре́в тече́,
уха́нна све́жа ся́нка на липи́ висо́ки,
на про́летен певе́ц приве́тното гласче́!
С мора́ва мла́да хъ́лмовете са покри́ти,
крася́т цветя́та си́ни с мла́д цъфте́ж била́;
на пеперу́ди па́лави летя́т тълпи́те
и пъ́рхат сред просто́ра зла́тните крила́.
Дочу́ва се от хра́стите пищя́лка не́жна
на бро́дещо със ста́дото овча́рче; свя́т
уха́нен арома́т прохла́дата дове́жда
от бе́ли мо́мини сълзи́ с ветре́ц крила́т
и вси́чко ди́ша с не́га, вси́чко бля́сък ста́ва,
тук вси́чко ся́каш обновя́ва младостта́,
и па́к за ща́стие сърце́то разцъфтя́ва,
даря́ва ни с усми́вка зла́тна пролетта́!
С възто́рг душа́та развълну́вана се ре́е!
Приро́да пи́щна мла́дия си ди́вен ча́р
възто́ржено споде́ля! И́скаш да изле́еш
в сърца́та на друга́рите си то́зи да́р!
Как сла́дко е ти да споде́ляш и бляну́ваш
с усми́вка ти́ха и сълзи́ца в то́пла но́щ,
с тях ве́чер на приро́дата да се любу́ваш
в поля́ните на то́зи про́летен разко́ш!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Кондратий Рылеев
ВЕСНА
Приветствую тебя, зеленый луг широкий!
И с гор резвящийся, гремящий ручеек,
И тень роскошная душистых лип высоких,
И первенца весны приветный голосок!
Холмы, покрытые муравкой молодою,
Юнеют красотой цветочков голубых;
И резвы мотыльки, собравшися толпою,
Порхают в воздухе на крыльях золотых.
Уж нежная свирель приятно раздается
В кустах бродящего со стадом пастушка;
Порою аромат с прохладою несется
От белых ландышей на крыльях ветерка,
Всё дышит негою, всё торжеством блистает,
Всё обновляется для жизни молодой,
И сердце как бы вновь для счастья расцветает,
Любуяся весны улыбкой золотой!
Душа волнуема восторгом удивленья!
Природа пышная младой красе твоей
Спешит восторженна!.. и ищет разделенья,
Спешит излить восторг в сердца своих друзей!
Как сладко с милыми от сердца поделяться
Улыбкой тихою и томною слезой,
И с ними вечерком природой любоваться,
Гуляя по лугам роскошною весной!!!
1816 г.
---------------
Руският поет-декабрист и преводач Кондратий Рилеев (Кондратий Федорович Рылеев) е роден на 18 септември/1 октомври 1795 г. в селцето Батово, Санктпетербургска губерния. Член е на Северното революционно общество, един от ръководителите е на въстанието на декабристите от 14 декември 1825 г. Автор е на алманаха „Полярная звезда”. В лириката си застъпва исторически и граждански теми – сборникът му „Думы” (1825 г.), поемите „Наливайко” и „Войнаровский” (1825 г.) са наситени с политически асоциации, характерни за руския граждански романтизъм. След декабристкото въстание двете книги на поета са забранени и почти изцяло унищожени, но творбите му се разпространяват нелегално с ръкописни преписи. Осъден на смърт от царското правителство, той е обесен на 13/25 юли 1826 г. в Петропавловската крепост в Санкт Петербург.