Анна Ахматова Приходи на меня посмотреть

Красимир Георгиев
„ЕЛА ДА МЕ ВИДИШ” („ПРИХОДИ НА МЕНЯ ПОСМОТРЕТЬ”)
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Ана Ахматова
ЕЛА ДА МЕ ВИДИШ

Ти ела да ме видиш така.
Аз съм жива. Боли ме. Пристигай.
Няма в тези ръце топлинка,
тези устни изрекоха: „Стига!”

Всяка вечер в креслото си там
до прозореца пътя аз виждам.
Теб ли, теб ли упреквам, не знам,
за горчилката в моите грижи!

На земята за мен няма страх,
тежък задух все пак се разнася.
Само нощите страшни са, в тях
аз очите ти виждам в съня си.


Ударения
ЕЛА ДА МЕ ВИДИШ

Ти ела́ да ме ви́диш така́.
Аз съм жи́ва. Боли́ ме. Присти́гай.
Ня́ма в те́зи ръце́ топлинка́,
те́зи у́стни изре́коха: „Сти́га!”

Вся́ка ве́чер в кресло́то си та́м
до прозо́реца пъ́тя аз ви́ждам.
Те́б ли, те́б ли упре́квам, не зна́м,
за горчи́лката в мо́ите гри́жи!

На земя́та за ме́н ня́ма стра́х,
те́жък за́дух все пак се разна́ся.
Са́мо но́щите стра́шни са, в тя́х
аз очи́те ти ви́ждам в съня́ си.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анна Ахматова
ПРИХОДИ НА МЕНЯ ПОСМОТРЕТЬ

Приходи на меня посмотреть.
Приходи. Я живая. Мне больно.
Этих рук никому не согреть,
Эти губы сказали: „Довольно!”

Каждый вечер подносят к окну
Мое кресло. Я вижу дороги.
О, тебя ли, тебя ль упрекну
За последнюю горечь тревоги!

Не боюсь на земле ничего,
В задыханьях тяжелых бледнея.
Только ночи страшны оттого,
Что глаза твои вижу во сне я.
 
               1912 г.



---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.