„НА ЗЕМЯТА БЕЗЖАЛОСТНО МЪНИЧКА” („НА ЗЕМЛЕ БЕЗЖАЛОСТНО МАЛЕНЬКОЙ”)
Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский (1932-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Роберт Рождественски
НА ЗЕМЯТА БЕЗЖАЛОСТНО МЪНИЧКА
На земята
безжалостно мъничка
е живуркал човечец мъничък.
Той си имал там служба мъничка.
И много мъничък портфейл.
Получавал заплата мъничка...
И веднъж –
в прекрасна сутрин –
на прозорчето му почукала
неголяма,
като че ли,
война...
Автомат там му дали мъничък.
Ботуши му дали мънички.
Каска му дали мъничка
и мъничък
по размер
шинел.
...А когато той паднал –
некрасиво, неправилно,
в атакуващ вик с крива гримаса,
не стигнал мраморът
на цялата земя,
за да изсекат момъка
в пълен ръст!
Ударения
НА ЗЕМЯТА БЕЗЖАЛОСТНО МЪНИЧКА
На земя́та
безжа́лостно мъ́ничка
е живу́ркал чове́чец мъ́ничък.
Той си и́мал там слу́жба мъ́ничка.
И мно́го мъ́ничък портфе́йл.
Получа́вал запла́та мъ́ничка...
И веднъ́ж –
в прекра́сна су́трин –
на прозо́рчето му почу́кала
неголя́ма,
като че ли,
война́...
Автома́т там му да́ли мъ́ничък.
Боту́ши му да́ли мъ́нички.
Ка́ска му да́ли мъ́ничка
и мъ́ничък
по разме́р
шине́л.
...А кога́то той па́днал –
некраси́во, непра́вилно,
в атаку́ващ вик с кри́ва грима́са,
не сти́гнал мра́морът
на ця́лата земя́,
за да изсека́т мо́мъка
в пъ́лен ръ́ст!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Роберт Рождественский
НА ЗЕМЛЕ БЕЗЖАЛОСТНО МАЛЕНЬКОЙ
На Земле
безжалостно маленькой
жил да был человек маленький.
У него была служба маленькая.
И маленький очень портфель.
Получал он зарплату маленькую...
И однажды –
прекрасным утром –
постучалась к нему в окошко
небольшая,
казалось,
война...
Автомат ему выдали маленький.
Сапоги ему выдали маленькие.
Каску выдали маленькую
и маленькую –
по размерам –
шинель.
...А когда он упал –
некрасиво, неправильно,
в атакующем крике вывернув рот,
то на всей земле
не хватило мрамора,
чтобы вырубить парня
в полный рост!
1969 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Роберт Рождественски (Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский) е роден на 20 юни 1932 г. в с. Косиха, Алтайския край. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Омская правда” през 1941 г., а първото му по-цялостно поетично представяне е в сп. „На рубеже” през 1950 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1956 г.). Пише стихотворения и песни за филми, превежда поезия на творци от славянските страни, води телевизионни поредици. Песни по стихове на Рождественски са пели всички известни руски изпълнители и актьори като Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев, Андрей Миронов, Едита Пиеха, Лев Лешченко, Людмила Гурченко, Мая Кристалинская, София Ротару и мн. др. Автор е на стихосбирките „Флаги весны” (1955 г.), „Моя любовь” (1955 г.), „Испытание” (1956 г.), „Дрейфующий проспект” (1959 г.), „Реквием” (1961 г.), „Ровеснику” (1962 г.), „Необитаемые острова” (1962 г.), „Письмо в тридцатый век” (1963 г.), „Радиус действия” (1965 г.), „Поэма о разных точках зрения” (1967 г.), „Поэма о любви” (1968 г.), „Посвящение” (1969 г.), „Всерьез” (1970 г.), „За двадцать лет” (1973 г.), „Голос города”, „Семь поэм”, „Выбор”, „Стихи, баллады, песни”, „Друзьям”, „Возраст”, „Это время”, „Семидесятые” (през 80-те години), „До твоего прихода” (1976 г.), „210 шагов” (1978 г.), „Ожидание” (1982 г.), „Бессонница” (1991 г.), „Алешкины мысли” (1991 г.), „Пересечение” (1992 г.), на книги с публицистика като „Сын Веры” (1966 г.), „И не кончается земля” (1971 г.) и др. Председател е на комисиите по литературното наследство на Осип Манделщам, Марина Цветаева и Владимир Висоцки. Носител е на Държавна награда на СССР (1979 г.). Умира на 19 август 1994 г. в Москва.