„ДВА ГЛАСА” („ДВА ГОЛОСА”)
Фёдор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Фьодор Тютчев
ДВА ГЛАСА
I.
Кураж, о, другари, дерзайте прилежно,
макар в бой неравен, в борба безнадеждна!
Над вас светила мълчаливо блестят,
под вас са гробовете – също мълчат.
В Олимп боговете блаженство бележат,
за труд и тревоги безсмъртно невежи;
тревога и труд само смъртният знай.
Той няма победа, той има си край...
II.
Кураж, о приятели храбри, да влезем
сред боя жесток на борба страшна там!
Над вас са безмълвните кръгове звездни,
под вас са гробовете с призива ням.
И нека Олимп завистлив поглед мята
към този сърцат непреклонен живец,
в борбата сразен, победен от съдбата,
но славно изтръгнал победен венец.
Ударения
ДВА ГЛАСА
I.
Кура́ж, о, друга́ри, дерза́йте приле́жно,
мака́р в бой нера́вен, в борба́ безнаде́ждна!
Над ва́с светила́ мълчали́во блестя́т,
под ва́с са гробо́вете – съ́що мълча́т.
В Оли́мп богове́те блаже́нство беле́жат,
за тру́д и трево́ги безсмъ́ртно неве́жи;
трево́га и тру́д са́мо смъ́ртният зна́й.
Той ня́ма побе́да, той и́ма си кра́й...
II.
Кура́ж, о прия́тели хра́бри, да вле́зем
сред бо́я жесто́к на борба́ стра́шна та́м!
Над ва́с са безмъ́лвните кръ́гове зве́здни,
под ва́с са гробо́вете с при́зива ня́м.
И не́ка Оли́мп завистли́в по́глед мя́та
към то́зи сърца́т непрекло́нен живе́ц,
в борба́та сразе́н, победе́н от съдба́та,
но сла́вно изтръ́гнал побе́ден вене́ц.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Фёдор Тютчев
ДВА ГОЛОСА
I.
Мужайтесь, о други, боритесь прилежно,
Хоть бой и неравен, борьба безнадежна!
Над вами светила молчат в вышине,
Под вами могилы – молчат и оне.
Пусть в горнем Олимпе блаженствуют боги:
Бессмертье их чуждо труда и тревоги;
Тревога и труд лишь для смертных сердец...
Для них нет победы, для них есть конец.
II.
Мужайтесь, боритесь, о храбрые други,
Как бой ни жесток, ни упорна борьба!
Над вами безмолвные звездные круги,
Под вами немые, глухие гроба.
Пускай олимпийцы завистливым оком
Глядят на борьбу непреклонных сердец.
Кто ратуя пал, побежденный лишь Роком,
Тот вырвал из рук их победный венец.
1850 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Фьодор Тютчев (Фёдор Иванович Тютчев) е роден на 23 ноември/5 декември 1803 г. в с. Овстуг, Орловска губерния, близо до Брянск. Първите му публикации са от 1818 г. Член е на Обществото на любителите на руската словесност (1819 г.). Публикува стихове в издания като „Современник”, „Русское слово”, „Русский архив” и др. Завършва филология в Московския университет (1821 г.). През 1822 г. получава назначение в руското посолство в Мюнхен и до 1844 г. е на работа в дипломатическите мисии на Русия в Германия и Италия. Превежда творби на Хораций, Хайне и др. Действителен статски съветник (1857 г.), член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1857 г.), таен съветник (1865 г.). От 1858 до 1873 г. е председател на Комитета за чуждестранна цензура. Има философска, символична и лирическа поезия, голяма популярност добиват стиховете му от „Денисьевский цикл”. В статиите си застъпва широко теми, свързани с панславизма. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1854 г.) и „Стихотворения” (1868 г.), след смъртта му излизат десетки издания с негови стихове и политически статии, сред които „Стихотворения и политические статьи” (1886 г.), „Полное собрание сочинений” (1913 г.), „Тютчевиана. Эпиграммы, афоризмы и остроты Ф. И. Тютчева” (1922 г.) и др. Умира на 15/27 юли 1873 г. в Царско село, Санктпетербургска губерния.