„ЕЗЕРО” („ОЗЕРО”)
Владимир Владимирович Набоков (1899-1977 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Владимир Набоков
ЕЗЕРО
Виж езерото ти: ни слънце, ни звезда,
ни дъб могъщ, ни блатни кичури тревисти,
макар че отразяват се дълбоко, чисто,
те не оставят там следа.
В душата ми ти виж: как трепетно, как ясно
видения житейски връщат се при нас!
Тъгата мрачна там е, радостта прекрасна...
И съм спокоен аз!
Ударения
ЕЗЕРО
Виж езеро́то ти́: ни слъ́нце, ни звезда́,
ни дъ́б могъ́щ, ни бла́тни ки́чури треви́сти,
мака́р че отразя́ват се дълбо́ко, чи́сто,
те не оста́вят там следа́.
В душа́та ми ти ви́ж: как тре́петно, как я́сно
виде́ния жите́йски връ́щат се при на́с!
Тъга́та мра́чна та́м е, радостта́ прекра́сна...
И съм споко́ен а́з!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Набоков
ОЗЕРО
Взгляни на озеро: ни солнце, ни звезда,
ни мощные дубы, ни тонкая осока,
хоть отражаются так ярко, так глубоко,
не оставляют в нем следа.
Взгляни и в душу мне: как трепетно, как ясно
в ней повторяются виденья бытия!
Как в ней печаль темна, как радость в ней прекрасна...
– и как спокоен я!
1918 г.
---------------
Руският писател и поет Владимир Набоков (Владимир Владимирович Набоков) е роден на 10/22 април 1899 г. в Санкт Петербург. Първата си стихосбирка издава през 1916 г. През 1917 г. семейството му бяга от Русия. Живее в Германия, Англия, Франция, от 1945 г. е американски гражданин. Професор е по европейска и руска литература в Корнелския университет в Ню Йорк. Автор е на десетки книги с поезия и проза, между които „Николка Персик” (1922 г.), „Гроздь” (1922 г.), „Горний путь” (1923 г.), „Аня в Стране чудес” (1923 г.), „Машенька” (1926 г.), „Король, дама, валет” (1927 г.), „Защита Лужина” (1929 г.), „Соглядатай” (1930 г.), „Подвиг” (1932 г.), „Камера обскура” (1932 г.), „Отчаяние” (1936 г.), „Приглашение на казнь” (1938 г.), „Дар” (1938 г.), „Другие берега” (1954 г.), „Лолита” (1955 г.) и мн. др. Пише творбите си на руски и на английски език. Умира на 2 юли 1977 г. в Монтрьо, Швейцария.