„НА НЕЯ (ГОРИ И СВЕТИ ОЩЕ ОГЪНЯТ)” („ЕЙ ЖЕ (ОГОНЬ ЕЩЕ ГОРИТ И СВЕТИТ)”)
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
НА НЕЯ (ГОРИ И СВЕТИ ОЩЕ ОГЪНЯТ)
Гори и свети още огънят разлят,
а сиви сенки в двете му страни лежат
и пазят бдително неволния му трепет.
Но той не бляска, тръпката му ромол блед е,
затихващ бавен ромол, тихички слова.
Заветно шепне пред лика на божества,
той с нас говори, все по-слаб е, но прекрасен
и – светъл, както винаги – покорно гасне.
Ударения
НА НЕЯ (ГОРИ И СВЕТИ ОЩЕ ОГЪНЯТ)
Гори́ и све́ти о́ще о́гънят разля́т,
а си́ви се́нки в две́те му страни́ лежа́т
и па́зят бди́телно нево́лния му тре́пет.
Но то́й не бля́ска, тръ́пката му ро́мол бле́д е,
зати́хващ ба́вен ро́мол, ти́хички слова́.
Заве́тно ше́пне пред лика́ на божества́,
той с на́с гово́ри, все по-сла́б е, но прекра́сен
и – све́тъл, ка́кто ви́наги – поко́рно га́сне.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
ЕЙ ЖЕ (ОГОНЬ ЕЩЕ ГОРИТ И СВЕТИТ)
Огонь еще горит, и светит, светит нам, –
А тени серые легли по сторонам
И чутко сторожат его невольный трепет.
Но не мерцает он, и дрожь его, как лепет,
Как лепет медленный, как тихие слова.
Он шепчет свой завет пред ликом божества,
Он с нами говорит, слабеет, но сияет,
И – светлый, как всегда – покорно угасает.
1897 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валери Брюсов (Валерий Яковлевич Брюсов) е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.