В Тилилейските гори
Автор - Величка Николова - Литатру1
Денят прегаря бавно. Нощ прилазва
със черна мантия с безброй звезди.
Луната бледа плахо се показва
и мъчи се най- ярко да блести.
Тя иска да разчупи тъмнината,
да вникне в Тилилейските гори,
а там безплътни сенки в тишината
се търсят без умора до зори.
Дали не са Ромео и Жулиета?
Дали не са Далила и Самсон?
Не знае тя, не знае и поета.
А сухият ветрец спотайва тон.
Блести Луната. Свети ярко пътя
за сенките безплътни във нощта.
А те са вече четири... стават много -
загинали за Любовта сърца.
Те - лутат се стихийно, без посока.
Те търсят половинката - без мощ!
А Утрото - стопява ги в потока -
в покой – да са, до следващата нощ.
(От книгата Вечна любов")
*
ФОТО: От фейсбук