Муса Джалиль Юность, юность, сердце обжигая

Красимир Георгиев
„МЛАДОСТ, МЛАДОСТ, В ПЛАМЪКА СЪРДЕЧЕН” („ЮНОСТЬ, ЮНОСТЬ, СЕРДЦЕ ОБЖИГАЯ”)
Муса Мустафович Джалилов/ Джалиль (1906-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Муса Джалиль
МЛАДОСТ, МЛАДОСТ, В ПЛАМЪКА СЪРДЕЧЕН

Младост, младост, в пламъка сърдечен
не привличай ме със своя зов:
Дъщеря ми е голяма вече.
Стар съм аз. Не ми е до любов.


Ударения
МЛАДОСТ, МЛАДОСТ, В ПЛАМЪКА СЪРДЕЧЕН

Мла́дост, мла́дост, в пла́мъка сърде́чен
не привли́чай ме със сво́я зо́в:
Дъщеря́ ми е голя́ма ве́че.
Ста́р съм а́з. Не ми е до любо́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Муса Джалиль
ЮНОСТЬ, ЮНОСТЬ, СЕРДЦЕ ОБЖИГАЯ

Юность, юность, сердце обжигая,
За собой меня ты не зови:
Дочка у меня уже большая.
Сам старик я. Мне не до любви.

               1943 г.




---------------
Руският и татарски поет Муса Джалил (Муса Мустафович Залилов/ Джалиль) е роден на 2/15 февруари 1906 г. в татарското с. Мустафино, Оренбургска област. Завършва литературния факултет на Московския държавен университет (1931 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1919 г. във в. „Кызыл йолдыз” („Красная звезда”). Работи като редактор на списания за деца, редактор на в. „Коммунист” и драматург в Татарския оперен театър, от 1939 до 1941 г. е отговорен секретар на Съюза на писателите на Татарска АССР. От 1941 г. воюва на ленинградския и на волховския фронт. Внедрява се във вражески групировки, участва в нелегални групи в тила на врага, на няколко пъти организира бягства на съветски военнопленници. През 1942 г. е ранен тежко. През 1943 г. е пленен от Гестапо и е затворен в Моабит в Германия. Автор е на стихосбирките „Мы идём” (1925 г.), „Пройденные пути” (1928 г.), „Ударник-партизан” (1930 г.), „Орденоносные миллионы” (1934 г.), „Стихи и поэмы” (1934 г.), „Письмоносец” (1940 г.), на либретата за оперите „Алтын чеч” (1941 г.) и „Ильдар” (1941 г.) и др. На 25 август 1944 г. е гилотиниран в затвора Пльотцензее в Берлин. Посмъртно е удостоен със званието Герой на Съветския съюз (1956 г.), лауреат е на Ленинска награда (1957 г.).