„НЕ ИЗЛИЗАЙ ОТ СТАЯТА” („НЕ ВЫХОДИ ИЗ КОМНАТЫ”)
Иосиф Александрович Бродский (1940-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Иосиф Бродский
НЕ ИЗЛИЗАЙ ОТ СТАЯТА
Не излизай от стаята, не прави грешна стъпка.
Защо ти е на теб „Слънце”, щом пушиш само „Шипка”?
Навън е безсмислено, възторженото е неприсъщо.
Само клозета посети и веднага се връщай.
О, не излизай от стаята и не викай мотора.
Нали пространството е създадено от коридора
и с брояча свършва. А ако все пак жива дотича,
милата, зяпнала, изгони я, без да се съблича.
Не излизай от стаята; май настинка те е пробола.
Какво по-интересно на света от стената и стола?
Защо да излизаш оттук, щом ще се върнеш привечер,
хем какъвто си бил преди, хем осакатен вече?
О, не излизай от стаята. Танцувай, нека боса нова те носи
в палто на голо тяло, в чехли, обути на босо.
В антрето мирише на зеле и на смазка за ски предишни.
Много букви написа ти, още една ще ти бъде излишна.
Не излизай от стаята! О, нека само стаята те пита
и се досеща как изглеждаш. Изобщо бъди инкогнито –
ergo sum, както се формира в сърцата тази субстанция.
Не излизай от стаята! На улицата, знай, не е Франция.
Не бъди глупак! Дори другите да не са като тебе.
Не излизай от стаята! Тоест освободи се с мебелите,
слей лице с тапетите. Затвори се и барикадирай се
с шкафа, космоса, ероса, расата и вируса.
Ударения
НЕ ИЗЛИЗАЙ ОТ СТАЯТА
Не изли́зай от ста́ята, не прави́ гре́шна стъ́пка.
Защо́ ти е на теб „Слъ́нце”, щом пу́шиш са́мо „Ши́пка”?
Навъ́н е безсми́слено, възто́рженото е неприсъ́що.
Са́мо клозе́та посети́ и ведна́га се връ́щай.
О, не изли́зай от ста́ята и не ви́кай мото́ра.
Нали́ простра́нството е създа́дено от коридо́ра
и с броя́ча свъ́ршва. А ако все пак жи́ва доти́ча,
ми́лата, зя́пнала, изгони́ я, без да се събли́ча.
Не изли́зай от ста́ята; май насти́нка те е пробо́ла.
Какво́ по-интере́сно на света́ от стена́та и сто́ла?
Защо́ да изли́заш отту́к, щом ще се въ́рнеш приве́чер,
хем какъ́вто си бил преди́, хем осакате́н ве́че?
О, не изли́зай от ста́ята. Танцу́вай, не́ка бо́са но́ва те но́си
в палто́ на го́ло тя́ло, в че́хли, обу́ти на бо́со.
В антре́то мири́ше на зе́ле и на сма́зка за ски́ преди́шни.
Мно́го бу́кви напи́са ти, о́ще една́ ще ти бъ́де изли́шна.
Не изли́зай от ста́ята! О, не́ка са́мо ста́ята те пи́та
и се досе́ща как изгле́ждаш. Изо́бщо бъди́ инкогни́то –
ergo sum, ка́кто се форми́ра в сърца́та та́зи субста́нция.
Не изли́зай от ста́ята! На у́лицата, знай, не е Фра́нция.
Не бъди́ глупа́к! Дори́ дру́гите да не са като те́бе.
Не изли́зай от ста́ята! То́ест освободи́ се с ме́белите,
слей лице́ с тапе́тите. Затвори́ се и барикади́рай се
с шка́фа, ко́смоса, е́роса, ра́сата и ви́руса.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иосиф Бродский
НЕ ВЫХОДИ ИЗ КОМНАТЫ
Не выходи из комнаты, не совершай ошибку.
Зачем тебе Солнце, если ты куришь Шипку?
За дверью бессмысленно все, особенно – возглас счастья.
Только в уборную – и сразу же возвращайся.
О, не выходи из комнаты, не вызывай мотора.
Потому что пространство сделано из коридора
и кончается счетчиком. А если войдет живая
милка, пасть разевая, выгони не раздевая.
Не выходи из комнаты; считай, что тебя продуло.
Что интересней на свете стены и стула?
Зачем выходить оттуда, куда вернешься вечером
таким же, каким ты был, тем более – изувеченным?
О, не выходи из комнаты. Танцуй, поймав, боссанову
в пальто на голое тело, в туфлях на босу ногу.
В прихожей пахнет капустой и мазью лыжной.
Ты написал много букв; еще одна будет лишней.
Не выходи из комнаты! О, пускай только комната
догадывается, как ты выглядишь. И вообще инкогнито
эрго сум, как заметила форме в сердцах субстанция.
Не выходи из комнаты! На улице, чай, не Франция.
Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были.
Не выходи из комнаты! То есть дай волю мебели,
слейся лицом с обоями. Запрись и забаррикадируйся
шкафом от хроноса, космоса, эроса, расы, вируса.
1970 г.
---------------
Руският поет, есеист, драматург и преводач Йосиф Бродски (Иосиф Александрович Бродский) е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград. Първите му стихотворения са от 1956 г., първата му публична изява като поет е през 1960 г., когато чете свои стихове в Двореца на културата в Ленинград; първото му публикувано стихотворение е в сп. „Костёр” (1962 г.). През 1964 г. е арестуван и осъден на 5 години принудителен труд по странното обвинение „за тунеядство”. Присъдата му предизвиква широк отзвук сред световната общественост. През 1965 г. е назначен за преводач към ленинградското отделение на Съюза на писателите в СССР, с което присъдата му е „замразена”, но ръкописите му не се издават в Русия, въпреки че в чужбина името му вече е известно. През 1971 г. е избран за член на Баварската академия на изящните изсуства. През 1972 г. е лишен от съветско гражданство и заминава на Запад – първо в Австрия, след това в Англия и в САЩ. Продължава живота си като университетски преподавател по история на руската литература, руска и световна поезия, теория на стиха и др. в 6 американски и британски университета. Автор е на стихосбирките „Стихотворения и поэмы” (1965 г.), „Остановка в пустыне” (1970 г.), „Selected poems” (1973 г.), „Конец прекрасной эпохи: Стихотворения 1964-1971” (1977 г.), „Часть речи: Стихотворения 1972-1976” (1977 г.), „A Part of Speech” (1980 г.), „Римские элегии” (1982 г.), „Новые стансы к Августе” (1983 г.), „Мрамор” (1984 г.), „Less Than One: Selected Essays” (1986 г.), „Урания” (1987 г.), „To Urania” (1988 г.), „Marbles” (1989 г.), „Примечания папоротника” (1990 г.), „Осенний крик ястреба: стихотворения 1962-1989 годов” (1990 г.), „Watermark” (1992 г.), „Стихотворения” (1991 г.), „Каппадокия” (1993 г.), „В окрестностях Атлантиды” (1995 г.), „So Forth: Poems” (1996 г.), „Пейзаж с наводнением” (1996 г.) и др., на книги с драматургия, есеистика, публицистика, проза и преводи. Лауреат е на Нобелова награда за литература (1987 г.). Гражданин е на СССР и на САЩ. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк.