„ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА” („ПЕСНЯ О БУРЕВЕСТНИКЕ”)
Алексей Максимович Пешков/ Максим Горький (1868-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Максим Горки
ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА
Над блестящата шир морска вятър облаци събира. Сред небето и морето горд се рее буревестник, черна мълния е сякаш.
Ту с крило вълна докосва, ту облита висините, облаците бурни чуват радост в буен птичи крясък.
Крясъкът – за буря жажда! Гневна сила, страстен пламък и увереност победна в него облаците чуват.
Чайките пред буря стенат, стенат, над морето хвъркат и на дъното му искат своя ужас да прикрият.
И гмурците също стенат, че за тях е недостъпна буреносната наслада – от небесен гръм се стряскат.
А пингвинът глупав крие тлъсто тяло сред скалите... Само буревестник гордо в смела свобода се рее над морето побеляло.
Все по-мрачно и по-ниско облаци море притискат, пеят устремно вълните нависоко към гърмежа.
Гръм гърми. Сред гневна пяна с вятъра вълните спорят. Ето, вятърът, вълните в здрава хватка запрегръщал, със замах и с дива злоба ги захвърля към скалите, стривайки на прах и пръски изумрудните грамади.
Буревестник с вик се рее, черна мълния е сякаш, облаците той пронизва и с крило вълните срива.
Ето, хвърка като демон – черен демон горд на буря, – и се смее, и ридае... Той над облака се смее и от щастие ридае!
В гняв гръмовен чувствен демон, той умора вече чува, той уверен е, че няма облак слънцето да скрие!
Вятър вие... Гръм раздира...
С пламък син пламтят ята от облаци над морска бездна. Мълнии-стрели морето в паяжината си стиска. Като огнени змиорки бляскат, вият се в морето мълниите и изчезват.
– Буря! Тук ще гръмне буря!
Буревестник горд се рее, смело мълнии прескача над морето гневно, кряска, сякаш е пророк победен:
– Нека бурята вилнее!
Ударения
ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА
Над блестя́щата шир мо́рска вя́тър о́блаци съби́ра. Сред небе́то и море́то го́рд се ре́е буреве́стник, че́рна мъ́лния е ся́каш.
Ту с крило́ вълна́ доко́сва, ту обли́та висини́те, о́блаците бу́рни чу́ват ра́дост в бу́ен пти́чи кря́сък.
Кря́съкът – за бу́ря жа́жда! Гне́вна си́ла, стра́стен пла́мък и уве́реност побе́дна в не́го о́блаците чу́ват.
Ча́йките пред бу́ря сте́нат, сте́нат, над море́то хвъ́ркат и на дъ́ното му и́скат сво́я у́жас да прикри́ят.
И гмурци́те съ́що сте́нат, че за тя́х е недостъ́пна бурено́сната насла́да – от небе́сен гръ́м се стря́скат.
А пингви́нът глу́пав кри́е тлъ́сто тя́ло сред скали́те... Са́мо буреве́стник го́рдо в сме́ла свобода́ се ре́е над море́то побеля́ло.
Все по-мра́чно и по-ни́ско о́блаци море́ прити́скат, пе́ят у́стремно вълни́те нависо́ко към гърме́жа.
Гръ́м гърми́. Сред гне́вна пя́на с вя́търа вълни́те спо́рят. Е́то, вя́търът, вълни́те в здра́ва хва́тка запрегръ́щал, със зама́х и с ди́ва зло́ба ги захвъ́рля към скали́те, стри́вайки на пра́х и пръ́ски изумру́дните грама́ди.
Буреве́стник с ви́к се ре́е, че́рна мъ́лния е ся́каш, о́блаците то́й прони́зва и с крило́ вълни́те сри́ва.
Е́то, хвъ́рка като де́мон – че́рен де́мон го́рд на бу́ря, – и се сме́е, и рида́е... То́й над о́блака се сме́е и от ща́стие рида́е!
В гня́в гръмо́вен чу́вствен де́мон, то́й умо́ра ве́че чу́ва, то́й уве́рен е, че ня́ма о́блак слъ́нцето да скри́е!
Вя́тър ви́е... Гръ́м разди́ра...
С пла́мък си́н пламтя́т ята́ от о́блаци над мо́рска бе́здна. Мъ́лнии-стрели́ море́то в па́яжината си сти́ска. Като о́гнени змио́рки бля́скат, ви́ят се в море́то мъ́лниите и изче́зват.
– Бу́ря! Ту́к ще гръ́мне бу́ря!
Буреве́стник го́рд се ре́е, сме́ло мъ́лнии преска́ча над море́то гне́вно, кря́ска, ся́каш е проро́к побе́ден:
– Не́ка бу́рята вилне́е!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максим Горький
ПЕСНЯ О БУРЕВЕСТНИКЕ
Над седой равниной моря ветер тучи собирает. Между тучами и морем гордо реет Буревестник, черной молнии подобный.
То крылом волны касаясь, то стрелой взмывая к тучам, он кричит, и – тучи слышат радость в смелом крике птицы.
В этом крике – жажда бури! Силу гнева, пламя страсти и уверенность в победе слышат тучи в этом крике.
Чайки стонут перед бурей, – стонут, мечутся над морем и на дно его готовы спрятать ужас свой пред бурей.
И гагары тоже стонут, – им, гагарам, недоступно наслажденье битвой жизни: гром ударов их пугает.
Глупый пингвин робко прячет тело жирное в утесах... Только гордый Буревестник реет смело и свободно над седым от пены морем!
Всё мрачней и ниже тучи опускаются над морем, и поют, и рвутся волны к высоте навстречу грому.
Гром грохочет. В пене гнева стонут волны, с ветром споря. Вот охватывает ветер стаи волн объятьем крепким и бросает их с размаху в дикой злобе на утесы, разбивая в пыль и брызги изумрудные громады.
Буревестник с криком реет, черной молнии подобный, как стрела пронзает тучи, пену волн крылом срывает.
Вот он носится, как демон, – гордый, черный демон бури, – и смеется, и рыдает... Он над тучами смеется, он от радости рыдает!
В гневе грома, – чуткий демон, – он давно усталость слышит, он уверен, что не скроют тучи солнца, – нет, не скроют!
Ветер воет... Гром грохочет...
Синим пламенем пылают стаи туч над бездной моря. Море ловит стрелы молний и в своей пучине гасит. Точно огненные змеи, вьются в море, исчезая, отраженья этих молний.
– Буря! Скоро грянет буря!
Это смелый Буревестник гордо реет между молний над ревущим гневно морем; то кричит пророк победы:
– Пусть сильнее грянет буря!..
---------------
Руският писател, драматург и публицист Максим Горки (Алексей Максимович Пешков – Максим Горький) е роден на 16/28 март 1868 г. в гр. Канавино, Нижниновгородска област. От 1902 до 1921 г. оглавява издателствата „Знание”, „Парус” и „Всемирная литература”. След 1922 г. живее в чужбина, през 1932 г. се връща в СССР. В цялото си творчество писателят ратува за свободата и свободния морал на обикновения човек и оказва голямо влияние за формирането на идейно-естетическите принципи на съветската литература и социалистическия реализъм. Автор е на романите „Фома Гордеев” (1899 г.), „Трое” (1901 г.), „Мать” (1906 г.), „Жизнь Матвея Кожемякина” (1911 г.), „Детство” (1913), „В людях” (1916 г.), „Мои университеты” (1922 г.), „Дело Артамоновых” (1925 г.), „Жизнь Клима Самгина” (1936 г.), на повестите „Горемыка Павел” (1894 г.), „Жизнь ненужного человека” (1908 г.), „Исповедь” (1908 г.), „Лето” (1909 г.), „Городок Окуров” (1909 г.), „На краю Земли” (1929 г.), на пиесите „Мещане” (1901 г.), „На дне” (1902 г.), „Дачники” (1904 г.), „Дети солнца” (1905 г.), „Варвары” (1905 г.), „Враги” (1906 г.), „Последние” (1908 г.), „Чудаки” (1910 г.), „Дети” (1910 г.), „Васса Железнова” (1910 г.), „Зыковы” (1913 г.), „Фальшивая монета” (1913 г.), „Старик” (1915 г.), „Сомов и другие” (1930 г.), „Егор Булычов и другие” (1931 г.), „Достигаев и другие” (1932 г.), на десетки книги с разкази и публицистика. От 1928 до 1930 г. излизат негови събрани съчинения в 24 тома. След 1918 г. пет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 18 юни 1936 г. в гр. Горки, Московска област.