ТАМ, КЪДЕТО...
Морето, което приютава душата
и я смирява като в природен храм.
Някъде там, между небето и земята ,
където синьото е по-синьо и от мечти,
посрещах изгреви, залези, бури
и си говорех с него на глас.
Там е моята първа любов и раздяла,
мойта първа капчица вяра, която
нося в себе си и до днес.
Там ме закърми любовта на мама.
Там изпитах първа смелост, и страх.
Там обикнах твърдостта на скалата,
която разбива всяка буря на прах.
Там са пуснали корени здрави
моята младост, зрелост и старини.
И знам, че обичам силата на словата,
които моето море ми дари.
Весела ЙОСИФОВА