Атанас Капралов
БАЛАДА ПРО ЗОЛОТУ РИБКУ
Рибко,
чом не попросиш негайно,
щоб вернув тебе в море солоне?
Там – стихія твоя,
ти ж, одчайна,
обираєш мойого полону.
Ти виблискуєш сонячна, гожа,
молиш взяти з собою
в незнане.
Чи ж любов тобі дати я зможу
крізь акварія скло невблаганне!
Чим зажив я такого довір’я?
Залюбки б
відпустив тебе, мила.
І натомість не ждав би, повір, я,
щоб моїх три бажання здійснила.
Я б дививсь,
як метнувшись угору
ти окреслиш дугу над водою
і, плавцями
прорізавши море,
все довкола
осяєш собою!
Геть усе!..
І тобі на прощання
кину взір свій
прощальний, погожий…
А як гірко до сліз мені стане,
Я покину цей берег.
Чи зможу?
(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)
***
ОРИГИНАЛ:
Атанас Капралов
БАЛАДА ЗА ЗЛАТНАТА РИБКА
Златна рибке,
защо не поискаш
да ти върна отново морето?
Там е твоят живот,
тук – рискът
да си в плен на рибаря несретен.
Ти трептиш като слънце и молиш
да те взема със мен.
Моя вярна,
как любов ще ти дам аз – и колко? –
през стените на стъклен аквариум!
Не разбирам с какво съм заслужил
този дар.
Да те пусна мой дълг е.
А в замяна съвсем не е нужно
три желания да ми изпълниш.
Мен ми стига да видя
как нежно
ще изпишеш дъга над морето.
И със перчици
как ще изрежеш
златни кръгове –
всичко да светне!
Всичко, всичко!…
А аз със клепачи
ще примигам,
ще махам за сбогом…
И когато ми се доплаче,
ще напусна брега.
Ако мога.