Владимир Башев
ПРОЩАВАНЕ В СНЕЖНА ВЕЧЕР
Потънаха под лампата вечерна
във златна шатра двата силуета.
За всички вечерта е вече черна,
а вечерта за тях е вече светла.
Светът ги носи в свойта нощ графитна
във сняг като във никелиран поднос.
Ний тъпчем по земята кълбовидна,
а те живеят в чудния си конус.
Там друго слънце весело им свети
и друго време там върти стрелкички.
Наште очи са пълни със предмети,
а техните са пълни със звездички.
Стоим. Стоим и после завистливи
си тръгваме, защото е студено.
Ний можем да сме дяволски щастливи,
но те ще ни надминат непременно.
Владимир Башев. "Прощание в снежный вечер"
Перевод: Нина Цурикова
Под фонарём вечерним растворялись,
как в золотом шатре, два силуэта.
Для всех в тот вечер сумерки сгущались,
а для двоих он был наполнен светом.
У них свой мир в ночи, им тьмы не видно,
в кругу блестящем снега, будто тонут.
Мы землю топчем, шарик безобидный,
а жизнь двоих - волшебный этот конус.
Другое солнце радостно им светит,
часы другие время отмеряют.
У нас в глазах мелькают лишь предметы,
Их взгляды - звёзды, искрами сверкают.
А мы стоим. Стоим и зависть гложет,
уходим мы. Становится прохладно.
Чертовски быть счастливыми мы сможем,
Но, как они - не сможем, нам понятно.