ЛЮБОВТА НА СТАРИЯ МОРЯК
( Моряшки копнежи )
Автор - Величка Николова - Литатру1
В кръчмичка край Черно- то море –
моряшка музика се носи във нощта.
Приседнали до маси със мезе,
моряци стари си припомнят любовта.
Наточил си рогата месец млад,
със силен замах сцепи тъмнината.
Полегна върху облак пуховат
и се заслуша в притча непозната.
Разказваше най- старият рибар
за времето, когато в младостта си
е бил обичан и обичал с жар
девойка, що се врекла в любовта си.
Изминали година, две и три.
Рибарският живот протичал тежко.
Но не от бури и от зли вълни
сърце моряшко страдало – зловещо!
Със трепет след круиз се той прибрал,
но не намерил своята любима.
А от отворено писмо разбрал,
че с брат му са заминали - двамина.
Отпи от рома старият рибар –
утеха бе за старата му болка.
Очите му – изгаснал морски фар,
сърцето му – раздрънкана триколка.
Въздъхна тежко тоз рибарин стар.
В очите му се вливаше морето.
Сълзи със ром са неговият цяр.
Копнеж любовен – пръска му сърцето!
А месецът помръкна от тъга.
Не овладя душата си ранима:
- За всичко е виновна любовта,
но пък… без нея – няма да ни има!
Навън беснее Черно- то море
и бурята е страшно нетърпима.
Рибарски кораб в тъмното гребе.
Моряците копнеят за любима!
*( В книгата ми „Самотна грешница” 2014 )