Екатерина Ненчева. Судьбу кляня до...

Терджиман Кырымлы Второй
.....................брату родному

Судьбу кляня до «смерть моя, гряди!»,
на час отринувшая страх,
остывший труп прижала я к груди–
и приняла предсмертный крах.

И губы я, безумная, впила
в замолкшие навек уста–
и холод ледяной пила,
сама погибшая мечта.

И жизнь без брата стала немила
в плену судьбы тенет:
я сердце вслед живое погребла–
нет смысла, счастья нет.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



........................................На моя брат


С проклятие към вечните беди
обхванах леден труп без страх–
и лудо го притисках до гърдите,
догдете всичко аз разбрах. 

Ридающа тогава устни впих
в замлъкналите веч уста,
и до забрава тъй хладът им пих
в безумна някаква мечта.

... Ах, грабна го из моите ръце
земята черна!– там е той–
и там навек погребах аз сърце,
погребах радост и покой.

Екатерина Ненчева