„ГЪРК И БЪЛГАРИН”
Димитър Христов Миладинов (1810-1862 г.)
Болгарские поэты
Димитър Миладинов
ГЪРК И БЪЛГАРИН
Гърк:
Болгарине, прост чоече,
що тук стоиш, не се гърчиш?
Немаш очи да не видиш,
колку славни се сторифме?
Погърчи се, ако сакаш
да се славиш и ти ко нас.
Болгарин:
А гъркиму, стар чоек,
как ти текна тие зборой
да ми велиш, да ми кажвиш?
Я беф славен и префален,
и пак сега сум бугарин,
ако сакат Бог милостив,
ке си бидам пак префален.
Гърк:
Болгарине, не разбервиш?
Я ти велям да се учиш
гърцка книга префалена:
Тукидида, Еврипида,
Иродота и Пиндара.
Как ке чиниш ти без книга?
Твоя книга ти си немаш
да се сториш учен чоек.
Сакай сега да се фалиш
со вашите ученици.
Ако можиш, разбери ме,
научи се гърцка книга,
да бидеме сите гърци.
Болгарин:
Да се учам гърцка книга!
Кой се тие що и каза –
Тукидида, Еврепида,
Иродота и Пиндара?
Тие не са от нашите –
ни дедо ми ни предедо.
Яска тие не познаам.
Ако речиш ти за книга,
имаф книга, пак ке имам!
Ела, гърку, ти никога
да не чекаш да се гърча.
Гърк:
Я ти даам арна ука,
защ’ ти сакам твое добро.
Пак ти велям, погърчи се.
Ако искаш, ти се молям,
туку съде погърчи се.
Болгарин:
Немой, гърку, додевай ми!
Пак ти рекоф, пак ти велям:
разбери се – не се гърча!
Ако сакаш, бугари се!
* Чоек, чоече – човек, човече. Ко – като. Гъркиму – гърко мой. Текна – дойде на ум, сети се. Зборой – думи. Сакат – искат. Бидам, ке си бидам – ще си бъда. Не разбервиш – не разбираш ли. Велям – казвам. Чиниш, как ке чиниш – правиш, какво ще правиш. Яс, яска – аз. Ела – ала, но. Арна – харна, добра. Съде – само.