ОЧАКВАНЕ
Ставам в девет... Зад прозореца е тъмно...
Нощта е дълга в края на декември.
Знам, че ти за работа си тръгнала,
влязла със душата си във примирение.
Оставам вкъщи тъжен да те чакам -
за пенсионерите най-непосилната задача.
Поне да дойде някое дете да ме сурвака
и аз по радостното детство да заплача.
Безочливо в лицето ми се смее тъмнината
докато чакам твоето обаждане:"Обичам само теб!"
и непрекъснато се вглеждам във стъклата...
Дали ще се разсъмне днес до пет?!
30.12.2012 г.
1004 Б.Алекс.
Петър Пенчев