Екатерина Ненчева. А ночь темна, луна полна...

Терджиман Кырымлы Второй
Дълбока нощ– луната грей
и чезна аз в тъга;
самси така, о, знам копней
и той за мен сега...

Ела, безумец, изтръгни
признание– и с плам
на устните ми прилепни–
и пий нектар от там.

Ела безумец, въплъти
безумния си блян,
догдето в сладостни мечти
духът ми е пиян.

Но ти не чуеш моя глас,
не чуеш!– ах, ела…
Зефир, донес го тоя час
на свите крила!..

Еватерина Ненчева



А ночь темна, луна полна,
и я в тоске тону,
и знаю: грезит он без сна
меня, как явь одну...

Безумец, кончи свой кошмар
признаньем
– и в огне
из губ моих испей нектар
в своём последнем сне.

Безумец, грёзу воплоти
пока хмелён мой дух:
с тоской моей её срасти–
не будь к желанью глух...

Увы, безумцу невдомёк...
Но голос мой ему
донёс рассветный ветерок
как посох и суму.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы