Иван Цанев Пчела Епитафия на пчелата

Красимир Георгиев
„ЕПИТАФИЯ НА ПЧЕЛАТА” („ПЧЕЛА”)
Иван Цанев Иванов (р. 1941 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Геннадий Прашкевич


Иван Цанев
ЕПИТАФИЯ НА ПЧЕЛАТА

Изпълва твоето жужене слуха, черноработник риж!
Не е ли крехкото ти име прашец, полепнал по устата?
Частиците съединяваш и вдъхваш сладост на нещата,
И между клоните те виждам, като замислен лъч кръжиш.

Завързана със нежна нишка за моя поглед възхитен,
все по-високо се изкачваш, и всеки цвят ти е стъпало.
Връх на безкористната ласка, сбогуваш се с дървото бяло
и по една пътечка звънка обхождаш стихналия ден.

Какви съкровища укриваш тъй зорко в кошера си прост,
но тази алчна стръв да трупаш не знам дали ще те насити.
Горчиво пиршество наричам аз твоя делник сред лозите,
кафява капка пот, избила по кехлибарения грозд.

Ухание на мед и болка струи от впити в мен жила,
сестра на моето усърдие, и все по-мъчно те достигам.
Посегна ли да те погаля, забиваш жилото си мигом.
А то е коренче на песен – за тебе, падаща пчела!


Иван Цанев   
ПЧЕЛА (перевод с болгарского языка на русский язык: Геннадий Прашкевич)

Вбирает мир твое жужжанье, когда ты медленно взлетаешь
к цветку – мохнатый рыжий слиток, пыльца, прилипшая к губам.
Соединяю звук и образ, тянусь к немеркнущим вещам,
а ты, не думая о счастье, цветок душистый выбираешь.

Привязанная нежной нитью, не можешь взять и улететь.
Мой взгляд пустить тебя не может. С цветка к цветку, как по ступеням,
взбираешься, то пропадая в густой, колышущейся тени,
то останавливаясь, чтобы жужжаньем праздник свой воспеть.

А может, это жадность – прятать весь урожай в свой тесный улей?
нет, знаю, пиршество – не праздник, оно – великая работа.
Трудись, мохнатая сестрица, пускай ведет тебя забота,
лети над желтыми цветами, как солнцем пущенная пуля.

Дыханье меда, боль усилий – ты б все мне сразу отдала,
сестра усердия, ты знаешь, как достигают перевала.
Но только потянусь погладить, как ты в меня вонзаешь жало,
и это как начало песни, о, падающая пчела!