Величка Николова – Литатру
«Понякога»
Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица, паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.
Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце, отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но нищото
успяло да го гълне.
Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката от пясъка в часовник,
която все по- бързо тича, тича, тича…
към нещото,
незнайното,
небъдното...
Перевод с болгарского языка на русский Ларисы Потаповой
Иногда
Иногда я - частичка малая,
слезинка, что упала в море.
Ненужная и чуть усталая,
Сердце своё вылечила вскоре.
Иногда зёрнышку подобная,
чтоб подхватить меня мог ветер,
в земле прорасти неспособная,
но ничего,
оно успело стать неприметным.
Иногда, точнее, в реалии
ощущаю, как жизнь уходит
струйкой в часах песочных всё далее
поспешно бежит, бежит, бежит...
вроде
к чему-то
неизвестному,
предстоящему...