ПРИЯТЕЛСКОТО РАМО и ОВЪЛЧЕНИТЕ
(Посвещавам това стихотворение
на моя далечен, но любим приятел от прекрасната,
могъща и красива страна Русия, която е препълнена
с талантливи майстори на перото!)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Дъждовните завеси са тежко водно було,
а режещият вятър – ревнивият съпруг.
Те двамата съвместно са доста страшно дуо –
не спират да трополят, шумят един връз друг.
Пък аз вървя неспирно с едничката си мисъл:
- Къде ли да се скрия от буйния дует?
Надеждата запълни живота ми със смисъл:
- Приятел ще помогне. Дано не е зает!
Приятели си имам, но доста са далече –
в полубезлюдно село - в планинския масив.
Съдбата ме подтиква: - Сама борИ се вече.
Не страдай, не унивай, животът е красив.
Крилата ми младежки за полети потрепват,
а слънце златооко над мен блести, блести,
и музика от Моцарт нежно ми пошепва:
- Бори се, ако трябва – лети, лети, лети!
Приятелят щом дойде – по- мощно ще летите,
а болките ви святи – по- глухо ще кънтят.
Ще борите по- лесно престъпните злодеи
и овълчЕни хора, що грабят наший свят.
Литатру1
България, София,
22.02.2020 г.
04:50