В долину осень тихо падает с рассветом
Где скошенное полюшко молчит.
Милуются смущенно с солнцецветом
Льдяной паутиною лучи.
Пред последним лучом студеным
Улыбнись ледяным цветам
В грусти улыбки скроешь смущенно
Печаль по этим лучам.
Екатерина Ненчева
УНИЛА ЕСЕН
Унила есен тихо стъпва в долината,
полето сепнато мълчи.
Смутено милва слънцето цветята
със сетни ледени лъчи.
Пред сетните лъчи студени
усмихват се цветята пак,
в усмивка тъжна, скриват те смутени
печал по сетен слънчев зрак.
http://stihi.ru/2020/04/26/4165