– Ах ти, врабчо, глупчо босокрак,
на прозореца защо си пак?
– Не съм глупчо, не съм прост,
а дежурен съм, стоя на пост.
– Да не би да чакаш за трошички,
та да викнеш братя и сестрички?
– Точно тъй, щом чуят моя вик,
на прозореца ще долетят след миг.
– Ей трошици, ей зърна за цяло ято –
викай всички, и хапнете си богато!
– Чик-чирик, чик-чирик!
Нищо, че е люта зима,
за врабцита славен обед има.
Леда Милева
ДЕЖУРНЫЙ (перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова)
-Воробей, ты глуп и бестолков,
Для чего садишься на окно?
-Нет, не глуп, и здесь я неспроста,
Я стою, дежурный, у поста.
-Ты не зря здесь крошек поджидаешь,
Сразу братьев и сестёр скликаешь?
-Точно так, лишь мой услышат крик,
На окно слетятся в тот же миг.
-Крошки есть, есть зёрна на всю стаю,
Всех зови, на всех еды хватает!
-Чик-чирик, чик-чирик!
Ничего, что лютая зима,
Сыта воробьиная семья.