Там, на Черной речке
Светлый человече.
Нет, его лишь имя
В ту минуту.
В зиму.
Валит снег так шибко,
Зимняя ошибка;
Пулею подуло -
Кто-то грех задумал,
И хвалил небрежно
Средь толпы. Невежды!
Взводит пистолеты
Гад – подлиза,
В это:
Вечностью на мушке
Чернокудрый Пушкин.
Велизар Николов
ГРЕШКА
Няма да го има
след минута.
Зима.
Сняг във въртележка.
Зимата е грешка;
тя е грешна дума,
викнала куршума,
хвърлена небрежно
сред тълпа невежи.
Вдига пистолета
гад зализан,
ето:
вече е на мушка
чорлавият Пушкин.
http://www.stihi.ru/2020/04/06/37