Класическо стихотворение за юноши, на тема:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
Автор: Ханс Кристиан Андерсен.
ПРИЯТЕЛИТЕ - ЦВЕТЯ ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: Величка Николова – Литатру1
Вървя през ранна пролет,
ромони вишнев цвят,
а пойни птици в полет –
влетяха в моя свят.
Вълшебно детство, мое,
къде кръжиш, кажи?
Върни ме, ако можеш
сред детските игри.
С приятелите мили,
деляхме ръжен хляб.
Вървяхме на кокили,
кънтяхме с детски смях…
Изкачвахме баири,
хвърчахме с хвърчила...
Къде си цветно детство
с лазурни очила?!
Как бързо отлетяха
безгрижните игри!
- Къде се разпиляхте,
приятели добри?!
Елате, волнокрили.
Да борим свят след свят.
В сърцето си ви крия –
от детството – бял цвят!
Приятели, дали сте:
загриженост, игра,
а може би сте рамо –
опора най- добра?!
Не мога да ви кажа.
Не знам дори и аз.
Но знам, че много страдам,
когато съм без вас!
Автор: Литатру1