Перестать бы досадно думать
О грядущих дождях недели,
Дверь закрыть от лишнего шума,
На часок остаться в постели.
Солнца луч пусть щекочет нежно
Мои пальцы, целуя светом,
Каждой клеточкой в безмятежность
Погружаться, теплом согретой...
30.03.2020 г.
Даниела Колева
Утро
Сутрешното слънце легна в леглото, до мен. С един закачлив лъч загъделичка пръстите на краката ми и ги зацелува нежно един по един. С премрежен поглед лениво се отдавам на тази земна наслада. Като преди това предвидливо заключих вратата, за да не ми се шмугне онази нахална мисъл с досадната тревога за идващите дъждове.