Ночь бесшумно ведёт по тропе
К стенам храма давно забытым,
Ветер вторит душе нараспев
И слагает в стихирах молитвы
В море стражем — решительный вал
У подножий горной святыни
Омывает святой пьедестал
Вне времён, суеты и гордыни
В лунном свете блестят витражи —
Ловцы звёзд, угодивших в сети,
В сердце с Богом дорога без лжи
Мы чисты и открыты как дети
На колени припав к образам
Замолкает мирская лира,
Только ветер глаголет стенам
И целует плоды инжира...
27 марта 2020 г.
Даниела Колева
Смокиня
В безсънната нощ вървя бавно по пътеката към изоставения храм. От скалите виждам морето. В мрежите на рибарите са се оплели шепа звезди. Влизам тихо, паля свещ. Светците от стенописите пристъпват към мен. Смирението ми пада покорно в нозете им. Невидима ръка погалва косите ми. В мен се сгушва вятъра, който идва нощем да ближе узрелите плодове на смокиновите дървета отвън. Дъхът му е топъл и сладък. Усещам го, заспивайки…