Не съм те търсила, но те намерих
Прикрил се бе на тъмното в нощта
Желанието да те имам бе голямо
Душата ми изгаряше в страстта.
Стоеше гордо в своя свят недосегаем
За тебе бях досадна чужденка
До стиховете ти да се докосвам само
Позволяваше, на разстояние една ръка.
И бях неузнаваема в своето търпение
Поезията бе единствената ми храна
И вярвах, че животът тъй прекрасен
Ще ми предостави теб, през есента.
В средата на ноември, в ден чудесен
Сърцето твое сякаш забеляза любовта
Надежда трепна пък в моето унесено
Че има шанс за мен, за нас и песента.
Последваха събития дошли от вихъра
Не знаех как да дишам, нито как да спя
Това което само в мечти ми се криеше,
С вълна огромна, хилядократно ме заля.
И смесиха се ароматите на всичките сезони
Попаднахме в рая, в НАШИЯ сезон
Създадохме вълшебство свое, свои аромати
Един душевен, руско-български подслон!
13.03.2020