РИБОЛОВ
Автор: Величка Николова - Литатру1
Море и нощ, и лунната пътека,
примамваща към сребърния лик.
И лодка стара, плуваща полека,
и мрежа с улов, не издаващ вик.
Кръжат над улова две чайки бели.
Гребе рибарят бавно към брега.
Плющят вълните шумни, подивели.
Зорницата ги милва със нега.
Настава утро. Лодката примърдва
до дюните на сумрачния бряг.
Но рибата във мрежите не мърда.
Завинаги е спряла своя бяг.
През мрежата и двете чайки бели
си дръпват риба, като невидели.
Навред ухае рибена чорбица.
Рибарят стар си сипва във паница.
Поетът също гребна от котлето,
а после се погушка със морето.
(От книгата ми "Моряшки копнежи")
Литатру1
*
вольный перевод (Серж Конфон3: http://stihi.ru/2020/02/16/10319)с болгарского стиха Велички Николовой-Литатру 1 "Риболов", источник здесь:
http://www.stihi.ru/2020/02/15/8179
Ночь и море, лунная дорожка
манит вновь в хозяйки серебро.
Старая лодчонка осторожно
плавает без звука, тяжело.
В ней улов. Над ним две чайки белых.
Тихо к берегам рыбак гребёт.
С шумом брызжут волны, осмелели.
Их зарница нежит, с лаской льнёт.
Утро настаёт. Пристала лодка
к дюнам на несветлом берегу.
Рыба, что в сетях, уже не бьётся,
больше ей не плавать навеку.
Из сетей две чайки белокрылых
тянут рыбу тайно, не ленясь.
Сладко пахнет свежим супом рыбным.
Ковш старик-рыбак берёт, смеясь.
А поэт заваривает чайник,
морем он надышится, как чайки.