Автор: ЛИЛИЯ ОХОТНИЦКАЯ
Ускользают ненужные слова,
Их уносит ветром, как пушинки.
Я была когда-то неправа,
Совершала глупые ошибки.
Дождь хлестал в лицо, и ветер бил,
С ног сбивал,но только я держалась.
Иногда мне не хватало сил.
В плен меня порой брала усталость.
Но досталось много и тепла,
Доброты людской и дней прекрасных.
Многое я в жизни поняла,
Многое осталось мне неясно.
Превел: Р. Русев
Не говорете думи ненужни,
Тях вятърът ги носи като пух.
Бях неправа понякога,
и грешки сторих глупави
Дъждът ме би в лицето, вятър също,
с крака ме повали, но се държах.
Сила не достигаше понякога.
Понякога умората ме вземаше във плен.
Но ми донесе много топлина,
добрината хорска и прекрасни дни.
Много от живота разбрах,
но остана и много неясно.