,Мелник
Автор – Величка Николова – Литатру1
Ето ме в малкия Мелник.
Виното в бъчви шепти,
а на трапезата – зелник.
Огън в огнище пламти.
Тук, във търбуха си: Пирин –
къта най- малкия град.
Тук Боговете пируват
с Мелнишко вино – отрад!
Ядохме, пихме и пяхме.
Мечка ревеше отвън,
ала не се побояхме!
Сладък бе нашия сън.
Утрото – слънце ни сипва
в чашите с черно кафе.
Вънка глухарче подрипва.
Гони го малко кутре.
А пирамидите стройни,
опнали своите тела,
сякаш са воини бойни –
пазят отвсъде града.
Радва ни слънцето мило
в топлия есенен ден.
Чувствам дъха на кандило
в манастира смирен.
Бавно свещите догарят.
Свята молитва се лей…
В мойта душа се разгаря
вяра християнска и пей.
Вечер луната сияе,
златната грива си вей.
На монумента на Яне
пее в захлас *”Чичо пей”.
Вълците вият в нощИте.
Хапе планинския дъх.
Хлябове втасват в *нощтвИте.
По камънаците – мъх.
Слънцето - рано- ранило,
беше ми сипало чай,
а и петле подранило –
дЕреше гърло до край!
Пийнах си чая прекрасен.
Бе с аромат на роса.
Хлябът ни – май беше втасал
и се печеше в пещта.
Мелнишки бабек си хапнах.
ВИно от бъчвите пих.
В Еделвайс Очи си плакнах…
Извор – планински изпих!
Сбогом, ти, Пирин! Планино!
Сбогом, ти, Мелник,тъй мил.
Бил си във пепел, руини…
Днес за Света си любим!
Литатру 1
~ От книгата „Това е животът” ( „C’est la Vie” ) ~