На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру1
Тази сутрин мъгла е ранила,
недоспала е, много унила
и е лепкава, мръсна и скучна
като гладното улично куче.
Е, осъмнах и аз като нея
и понеже все догмите газя –
ще е трудно до връх да долазя,
а мъглата ми пречи да пея.
На ръба съм. Студът ме сковава.
Тук животът не си заслужава.
За ръба ви говоря. Туй място
е тъй тънко и толкова тясно:
крачка в ляво и вече си в Ада,
крачка в дясно и пак там попадаш.
Ах, да:
тук се купчат все облаци сиви
и любов, и омраза – ревниви.
Те ме бутат наляво, надясно...
И за тях тук е твърде опасно!
Те ме бутат, но аз все се боря
и все крача и крача нагоре,
а те падат и падат надоле...
Литатру1
*
( Моля Ви, не ме отъждествявайте с моите персонажи. АЗ НЕ СЪМ НА РЪБА :))) ТОВА Е ПРОСТО ПОЕЗИЯ!
Когато стихът ми е посветен на някого или се отнася лично за мен – отразявам го в заглавието.)
(Литатру се състои от моето име – Лита и името на любимия ми съпруг - Тру, на когото съм посветила и продължавам да посвещавам много стихове).