Мара Белчева
Задля неї світ не б’є у дзвони,
не шука ніде вона заслони.
Збайдужів до неї цілий світ –
до її скорбот, печалі й бід.
Вороння над нею зле кружляло,
чорного вінця над нею склало –
з ним пішла в студену даль глуху…
Все ж вона не збочила з шляху.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
Никой се към нея не озърна,
никъде на подслон тя не свърна.
Че за нея беше чужд света –
чуждия за рожби на скръбта.
В равний път рой врани сви над нея
чер венец, и с грак се пак зарея
някъде в студений небосвод…
Той не сепна бързия й ход.