Женщина без тени

Виктор Никифоров Сиринкс
 Красимир Георгиев
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА

Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.

И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.               

Христова невеста

                Вольный перевод стихотворения
                болгарского поэта Красимира Георгиева
                "Женщина без тени"
               
Как глубока печаль. Тоска очей нетленна.
У одиночеств цвет твоих очей.
И нет других планет, и нет других вселенных,
и ты ничья среди земли ничьей.

Песочные часы... Опять, опять и снова...
И снова дождь с судьбою "Ждать и ждать
прихода жениха, невестою Христовой"...
ни девушка, ни женщина, ни мать.