Мелник - търбухт на Пирин
Автор – Величка Николова – Литатру1
Ето ме в малкия Мелник.
Виното в бъчви шепти,
а на трапезата – зелник.
Огън в огнище пламти.
Тук, във търбуха си: Пирин –
къта най- малкия град.
Тук Боговете пируват
с Мелнишко вино – отрад!
Ядохме, пихме и пяхме.
Мечка ревеше отвън,
ала не се побояхме!
Сладък бе нашия сън.
Утрото – слънце ни сипа
в чашите с черно кафе.
Вънка глухарче подрипва.
Гони го малко кутре.
А пирамидите стройни,
опнали своите тела,
сякаш са воини бойни –
пазят отвсъде града.
Радва ни слънцето мило
в топлия есенен ден.
Чувствам дъха на кандило
във манастира смирен.
Бавно свещите догарят.
Свята молитва се лей…
В мойта душа се разгаря
вяра христ`янска и пей.
Вечер луната сияе,
златната грива си вей.
На монумента на Яне
пее в захлас *”Чичо пей”.
Вълците вият в нощИте.
Хапе планинския дъх.
Хлябове втасват в *нощвИте.
По камънаците – мъх.
Слънцето - рано- ранило,
беше ми сипало чай,
а и петле подранило –
дЕреше гърло до край!
Пийнах си чая прекрасен.
Бе с аромат на росА.
Хлябът ни - май беше втасал
и се печеше в пещта.
Мелнишки бабек си хапнах.
ВИно от бъчвите пих.
В Еделвайс Очи си плакнах…
Извор – планински - изпих!
Сбогом, ти, Пирин. Планино!
Сбогом, ти, Мелник, тъй мил!
Бил си във пепел, руини...
Днес на Света си любим!
Литатру1
*Мелник - най- малкия град в България,
известен с прочутото Мелнишко вино, Винарски изби,
пясъчните пирамиди,
огромното разнообразие на еделвайси и мъх,
с "Белият казан" - вечно пълен със сняг,
с църкви и манастири в близост (Роженският манастир),
паметникът на Яне Сандански и гробът му (на около 280 метра) и др.
*”Чичо пей” - име на птичка
*нощвИ - Дървено корито, в което в миналото са месили и е втасвал хляб.