С любов към есента и към родния край
Автор – Величка Николова – Литатру1
Ех, ветре, защо не си весел,
защо все край мене кръжиш?
Щом дойде тук жълтата Есен,
ти ставаш унил и тъжиш.
Виж кестени как се търкалят,
досущ като малки деца,
а в локви – врабчета се калят,
очиствайки своите крилца.
Виж листите как се заплитат.
Постилят от злато килим,
а ние на него ще литнем
в родния край – тъй любим.
И нека красивата Есен
да броди, да брули нега.
Щом дойде тук зимата – с песен,
ще метне юрган – от снега.
*