Мале
( сонет )
Автор - Величка Николова - Литатру1
Времето разделно вчера свърши
и животът - вчера ме прекърши!
Тази нощ съня си търся, мале
и ще бъда утре недоспала.
Зазорява вече, зазорява...
Ще отпия глътка руйно вино,
да замайва и опиянява.
Да ме носи до небето синьо.
Там, Зорницата да ме прегърне.
Моята мъка в радост да превърне.
На ръба съм, мале, там долазих.
Мъжка обич, мале, не опазих.
Сърцето ми, мале, тупка лудо.
Сал майчина обич - сторва чудо!
Литатру1