МАНАСТИРЪТ
Автор – Величка Николова – Литатру1
В манастира тишина се стеле.
Всяко кътче плаче без сълзи.
По ъглите спомени се стрелят.
В манастира тишина се стеле.
Турци тук извършвали разстрели.
Спомен кървав по стени пълзи.
В манастира тишина се стеле.
Всяко кътче плаче без сълзи.
Турци тук извършвали разстрели.
Спомен кървав по стени пълзи.
Тъжни тук са всички птичи трели.
Турци тук извършвали разстрели.
Тук дори мелтеми са скърбели.
Боже, от робия опази!
Турци тук извършвали разстрели.
Спомен кървав по стени пълзи.
Тук дори мелтеми са скърбели.
Боже, от робия опази!
Турците от злоба подивели.
Тук дори мелтеми са скърбели.
Но монасите глави не свели,
в люти схатки влезли със врази.
Тук дори мелтеми са скърбели.
Боже, от робия опази!
Но монасите глави не свели,
в люти схватки влезли със врази,
зедно с мелтемите хвърчели…
Но монасите глави не свели,
бой се били, били много смели.
Боже, от робия ни пази!
Но монасите глави не свели,
в люти схватки влезли със врази.
Епилог :
В манастира тишина се стеле.
Всяко кътче плаче без сълзи.
Турци тук извършвали разстрели.
Спомен кървав по стени пълзи.
Тук дори мелтеми са скърбели.
Боже, от робия опази!
Но монасите глави не свели,
в люти схватки влезли със врази!!!
Литатру1
България