Вървя по пътеките на времето
По тесните улички на миналото
И широкият комфорт на днешното
Чакайки утрото мое... и смешното.
И не мога да не се попитам
Тихо, спокойно и без да викам
Защо улиците трябваше да са така тесни,
А сегашните пътища толкова лесни?
И не можеше ли някак без пикове
Животът да тече на малки крикове
Неусетно, без резки движения
И в допустими кратки вълнения.
Но явно така е било писано
В тлъстите Божи книги записано
Да се потъва в мисли безсмислени
Да се решават задачи вече измислени.
Неусетно си написах тревогата
На настоящия ден несгодата
Дори и това се оказа достатъчно
За час, да не гледам живота загадъчно.
21.09.2019