Скобелевият парк
Автор – Величка Николова – Литатру1
(В памет на загиналите в България на 30 август 1877 г.,
десетки хиляди руски воини,
в помощ на българите
за Освобождението на България
от петвековното турско робство. )
Дълбок поклон, братушки!!!
Във тихото спокойствие на парка,
сред многото скамейки и лески,
в дъха на обещаващия вятър –
дочувах Скобелевите войски.
Усещах руското самоотвержие,
подрънкващи оръжия, бумтеж…
и радостта на родното поднебие
за свръхпобеносния стремеж.
Унесена във възпоменинание,
дочух приятен, нежен птичи кряк,
а няколко дечица – с умиление
четяха паметната плоча, пак…
Ще минат дни в признателно мълчание,
в покой ще спят героите вовек,
народът ни – със вечното признание –
ще благовей пред руския човек!
Литатру
България, София
30 август 2019 год.
***
Източник – Google:
"Боевете при Плевен и блестящата победа на съюзната армия коства живота на хиляди руски и румънски, и 400 финладски войни. Признателният български народ след радостта от свободата започва да издига паметници за увековечаване паметта на загиналите. Днес край Плевен и в самия град са издигнати над 120 паметника, братски могили и паркове в чест на героите- освободители..."
"Паметници на Освободителната война в Скобелев парк
Обект тип: Война, Паметник
Българско възраждане
местоположение: Плевен"
“Костеливият орех на войната ”, както става известен град Плевен в световната преса, превърнат от талантливия турски военачалник Осман паша в непревземаема крепост,изиграва важна роля в хода на военните действия на Балканите. В продължилите пет месеца боеве, от юли до декември 1877 г., участват крупни военни сили на воюващите страни. Руската армия провежда три неуспешни атаки на Плевен. Първата е на 19 и 20 юли при селата Буковлък и Гривица. Втората атака е на 30 юли при Гривица, Радишево и местността Зелените гори. Общо при двата щурма руските загуби са около 10 000 убити и ранени, което принудило руското командване да премине от настъпление в отбрана. Третата на атака на Плевен на 11 септември, макар и най-успешна, не донася решителни успехи на съюзните руски и румънски войски. Те успяват да овладеят Гривишкия редут №1, а отрядът на генерал Скобелев пробива турската отбрана при двата силни редута Кованлък и Иса ага и успява да превземе третия гребен на Зелените височини. В този решителен момент съюзното командване не изпраща подкрепление и спира мащабната атака. Руснаци и румънци отстъпват като оставят на бойното поле убити 13 000 руски и 3 000 румънски войници и офицери.
Руското командване спира атаките и решава да постави Плевен в пълна блокада. Операцията се ръководи от пристигналия инженер-фортификатор генерал Е.И.Тотлебен. Резултатът не закъснява. На 24 октомври новосъздаденият Западен отряд на генерал Гурко превзема турските редути при Горни Дъбник и Долни Дъбник, Гривица и Телиш и поставя отбраняващите се турски войските в пълно обкръжение. В тази критична ситуация Осман паша предприема последната стъпка – да пробие блокадата. На 10 декември той лично повежда таборите си в атака. В завързалия се бой при форсирането на р. Вит е ранен, в турската армия настъпва безредие и тя започва да отстъпва.. Около обяд Осман паша вдига бяло знаме. Заедно с него в плен се предават 10 паши, 2000 офицери и 30 000 турски войници с артилерията и обозите. След тази победа, която предизвиква паника сред Великите сили, руската армия преминава в победоносно настъпление.
Боевете при Плевен и блестящата победа на съюзната армия коства живота на хиляди руски и румънски войни. Признателният български народ след радостта от свободата започва да издига паметници за увековечаване паметта на загиналите. Днес край Плевен и в самия град са издигнати над 120 паметника, братски могили и паркове в чест на героите- освободители.
През 1907 г. в югозападната част на града е открит Скобелев парк-музей. Огромната заслуга за това благородно дело има създаденият по инициатива на Стоян Заимов Комитет “ Цар Освободител Александър ІІ”, който събира средства за неговото изграждане. Първата му копка е направена на 24 април 1904 г. в чест на 27 годишнината от обявяването на Освободителната война. Това уникално място с площ от 1200 дка е един великолепен и оригинален паметник на признателността на българския народ. Монументалният му вход е украсен с руски пушки, щикове, саби и цеви на пленени турски оръдия. На главната алея е поставен бронзов бюст- паметник на ген. М.Д.Скобелев, изработен от местния скулптор Ангел Спасов. В парка заемат своето достойно място руски батареи от всички видове руски оръдия, участвали във войната – обсадни 24- фунтови стоманени оръдия и 9- фунтови бронзови оръдия, планински 3–фунтови оръдия, десетцевни картечници, ракли за оръдия. На гребена на хълма се откроява реставрираният турски редут “Иса ага”, известен като Скобелевски редут №2. Той е свързан с третия щурм срещу Плевен на 11и 12 септември 1877 г. , когато 13 хилядният отряд на ген. М.Д. Скобелев се врязва в турската отбрана и овладява редутите “Кованлък” и “Иса ага”. Цели 30 часа малкият отряд отбива турските атаки. Тук майор Горталов извършва своя подвиг като отказва да отстъпи и намира смъртта си вдигнат на щиковете турските войници. В долината пред укрепленията са убити и ранени 6500 войници и офицери, за което днес напомнят намиращите се в парка братски могили и паметници.
Непосредствено до редута се издига величествена братска могила – костница, върху която са поставени оръдия, участвали в боевете, а над тях стои Георгиевски кръст. Над входа върху мраморна плоча е изсечен прочувствен текст от Стоян Заимов на признателност и велика благодарност на българския народ. Във връзка със 100 годишнината от Плевенската епопея през 1987 г. в могилата – костницата се изписват имената на полковете, които са участвали в отряда на ген.Скобелев при третата атака на Плевен: 61-и пех. Владимировски полк, 62-и пех. Суздалски полк, 5-и пех. Калужки полк,6-и пех. Либавски полк, 7-и Ревелски полк, 8-и пех. Естлански полк, 3-.а стрелкова бригада и 2-а арт. бригада. Вътре в средата на могилата-костница е поставен мраморен саркофаг, в който са положени костите на загиналите воини, а на стената с релефни букви е написано: “ Българино, смирено сведи глава и почети паметта на скобелевите герои, загинали за нашата свобода !”
Върху братските могили в Скобеливия парк-музей стоят 6 мраморни паметници-обелиски. Един от тях е на загиналите офицери: капитан Иван Феодорович Климантович е щяб-капитан Андрей Карлович Карпович и 1`27 подофицери и войници от 5-и пех. Калужки полк, паднали на 30 и 31 август 1877 г. при атаката на Плевен. Друг паметник-обелиск стои над братската могила на загиналите при атаката на Плевен на 30 и 31 август 1877 г. офицери: Емил Пьотр Кнорринг, капитан Степан Ив. Лорис-Меликов, щабс-капитан Степан Алексеевич Виноградов и подпоручик Василий Йосифович Герберски и 4и5 войници от 6-и пех. Либавски полк. Паметник-обелиск се издига над братската могила на: 389 войници от 1-а бригада, 16-а пех. дивизия; 200 войни от 61-и пех. Владимировски полк; 186 войни от 62-и пех. Суздалски полк; тремя от 4-и драгунски Екатеринославски полк и един от 4-и улански Аркавски полк, убити и умрели от раните си в боевете при Плевен от 26 до 31 август, 28 октомври, 2 и 3 ноември 1877 г.
В чест на 100-годишнината от освобождението на България пред входа на Скобелевия парк-музей е издигнат паметник “Майка България”. Той е дело на скулптура Димитър Бойков и архитекта Атанас Атанасов. Паметникът представлява композиция от женска скулптурна фигура, която разкъсва робски вериги на фона на стилизирано “дърво-столетник”, което представлява бетонно тяло с височина 27 м.
Цялата околност около Плевен е бойно поле където се водят кръвопролитни боеве, след което се издигат паметници на руската бойна слава, а до тях братски могили на загинали войни. Над р. Вит, недалече от историческия мост, където капитулира Осман паша се издига монументален паметник , във формата на островърха пирамида за прослава на всички части и поделения, взели участие в боевете при Плевен, Гривица, Горни Дъбник и Телиш. Недалече от нея, в местността Асенови ливади, се намира могилата на победата. На върха й е поставено 4-футово руско полско медно оръдие. Тя е издигната през 1907 г. на мястото, където е разбит и пленен с цялата си армия Осман паша.
Бойното поле около село Горни Дъбник е осеяно с многобройни надгробни паметници. Тук на 12/ 24 октомври 1877 г. за пръв път елита на руската армия – Гвардейския и Гренадирския корпуси, под командването на генерал Гурко атакува и превзема двата турски редута, охраняващи пътя от Плевен за София. След разгрома на турския гарнизон в село Телиш на 16/28 октомври Плевен е затворен в плътна блокада. Този така необходима победа в първото сражение на руската лейбгвардия е постигната с цената на повече от 3 хиляди убити и ранени руски войни.След края на войната руското правителство издига паметници и братски могили на загиналите гвардейци при Горни Дъбник. Един от най-красивите паметници-братски могили е на загиналите на 12 октомври 1877 г. войните от лейбгвардейския 3-и стрелкови Финландски полк. Той е направен от бял камък като от стъпаловидния му пиедистал се издига кръгла колона, завършваща с православен кръст. Чрез две красиво оформени паметници-братски могили е увековечена паметта на 318 войници и офицери от лейбгвардейския Гренадирски полк и лейбгвардейския Измайловски полк, убити в боевете за превземането на турските редути.
Мястото, където се сражава руската гвардия при Горни Дъбник е превърнато в национален парк, който носи името на убития в боевете командир на лейбгвардейския Финландски полк генерал В.Н. Лавров. Паркът се създава през периода 1950-1954 г. по инициатива на генерал Иван Винаров. Архитектурното оформление и устройство е извършено от арх. Василий Тихолов и лесовъда Алексей Водопянов без да се променя вида на старите паметници, но се внасят елементи на новата идеология. Появяват се нови паметници, които са посветени не на руската, а на съветсдката армия. В центъра на парка е изградена скулптурната композиция “Вечна дружба”, дело на скулптура Петър Златарев. През 1977 г. в парка се поставя паметник на руския войник на скулптура Георги Гергов, мемориал, където са изписани названията на военните части, участвали в сраженията при Горни Дъбник. Поставят се барелефи от скулптурите Д. Боновски, Г. Гергов, С. Петрова на генерал Гурко и офицерите от лейбгвардейския Финландки полк полк. Ожарски, полк.Пороженко, полк. Прокопе, поручик Пороженко и флигел-адютант полк. Рунов. През 1987 г. централната алея е преустроена по проект на арх. Николай Христов. През 2004 г. в центъра на парка е издигнат параклис “Св.Георги” в памет на загиналите руски и финландски войни. Проектът е дело на арх. Тошо Станев, иконостасът е на Владимир Цветков, а иконите на Елица Цветкова.
Село Гривица е записано в историята на войната като ключова позиция към подстапите към Плевен, охранявана от два турски редута. На 11 септември 1877 г. със съвместни усилия на руснаци и румънци превземат редутите, но след тях цялата околност в местността Детковица остава осеяна с паметници на загинали руски и румънски воини. Край селото е изграден парк на дружбата, споена със съвместно пролятата руска и румънска кръв. На паметник в местността “Кордонското бърдо”, издигнат в чест на румънските войни паднали в боевете при Гривица стои надпис: “Който се бори храбро, името му остава безсмъртно.” Паметникът представлява пресечена пирамида с метален кръст на върха. През 1965 г. е поставен бронзов релеф на загиналия на 5 септември 1877 г. румънски старши сержант Георге Цинтила
През 1956 г. в парка на дружбата е изградена братска могила –гробница на загинали на 8 юли 1877 г. при Гривица руски и румънски войни. Два високи бели обелиска обозначават паметника, а в седем белокаменни ниши са вградени бронзови релефи на руски и румънски офицери: полк. Шлитер, полк. Степанов, полк. Розенбом, капитан Мъръчиняну, майор Шонцу и войника Мелиите Йон. В средната ниша сто надпис: Слава Вам руски и румънски войни, паднали храбро по тези места, в епичната битка за свободата през паметната 1877 година.”
В парка се намира и мавзолей-костница на загиналите румънски войни в боевете при Гривица и Плевен Той е построен от румънското военно министерство през 1892-1897 г. и е открит през 1902 г. Представлява двуетажна кръстокуполна постройка от бял камък. В приземния етаж се намира костница с три аркирани ниши, където под мраморни венци са положени костите на загиналите в боевете при Гривица румънски войни. На горния етаж е параклиса. Иконите и стенописите са дело на румънски художници, а дърворезбата на иконостаса на майсторите Иван и Йосиф Филипови от Дебърско..." (Исторически източници - в Уикипедия)
***