бг-ру, Дългът и нашата вина, Серж Конфон3

Величка Николова -Литатру 1
Дългът и... нашата вина
Автор - Величка Николова - Литатру1


Чуваш ли, чуваш ли... морни крила
с южния вятър пътуват на юг,
а пък самотните техни гнезда

ще приютяват снежинките тук.

Чуваш ли, чуваш ли... Черно море,
без нас е тъжно и нас ни зове,
мята се, буйства, дере се, дере...

То не разбира, че дълг ни зове.

Чуваш ли, чуваш ли, влакът трещи.
Ти с него тръгваш. Сърце ми крещи!
Връщаш се вече при свойта жена,

аз - във гнездото си - с наш`та вина!


Литатру



*

вольный перевод с болгарского стиха Велички Николовой- Литатру 1
"Дългът и... нашата вина", источник здесь: http://www.stihi.ru/2019/09/05/3831


http://www.stihi.ru/2019/09/06/1316 - страницата на Серж Конфон 3 (ру)
Перевод с бг на ру - Серж Конфон 3:




Слышишь ли, слышишь ли: крылья устало
с ветром попутным кочуют на юг.
Их одинокие гнёзда навалом
снег здесь покроет, что выпадет вдруг.

Слышишь ли, слышишь ли: море чернеет,
грустно ему оставаться без нас.
Буйно и шумно, и в гневне хмелеет.
Так выпадает для нас долга час.

Слышишь ли, слышишь ли: поезд рычит.

Ты уезжаешь- и сердце кричит!

Ты возвращаешься к милой жене,
я, как в гнезде, застываю в вине!

***