Зов за есенна любов
Автор - Величка Николова - Литатру1
Далечна вчера, днес е вече тук
замислената тъжна, цветна есен.
Един врабец засвири май напук
на горестта. Затананика песен.
Днес птиците заминаха на юг
и самотата облада гнездата,
а моето сърце: чук, чук, чук,чук...
Любов зовеше, чак до небесата.
Ала небето почна да гълчи,
съседът - дъб - разтърси свойта грива,
а любовта мълчи, мълчи, мълчи...
- Ела, любов, дори да си горчива!
Литатру1