ЕСЕННИ СПОМЕНИ
Автор – Величка Николова – Литатру1
Изплашена от идващата Есен,
изстрадала от минали злини,
ще бързам да запиша моята песен -
със спомени от детските ми дни:
Аз още помня къщата на хълма,
полят със мак и дъхави треви
и баба как с чепкало чепка вълна,
а дядо как копаеше, превит.
Аз помня пъстри, писани каруци
как лазят по узрелите жита
и ведри песни – цигански, и звуци
кънтяха и зовяха Есента.
Не ще забравя погледа на татко,
на мама кадифените очи
и баба – как вареше (есен) сладко
под звуците на слънчеви лъчи.
А казват: „Есента е костелива,
озъбена..." Рисуват я с коса.
Но всъщност тя е много милостива:
дарява ни със плодове, с роса...
Дарява ни със Вяра и Надежда,
и включва даже в дара - Любовта.
Пред Есента и цар главата свежда.
Прощава й за нейната тъга!
Литатру1
Натюрморт "Есен във ваза" - художник - Литатру1
(масло, платно, шпакла)