Вън зима вилнее.
Тъга се прокрадва в самотните птичи гнезда.
Луд вятър се вее
и облак лудее. Вихрушка беснее в бразда.
Сняг бял се излива,
гората заспива под топлия снежен сюртук.
Диск слънчев унива,
лъчите си скрива.През зимата царят е друг.
Нощ. Свети луната,
не крие рогата. Любовни интрижки върти.
По хорските къщи, дори и в леглата,
наднича с клюкарски очи.
*
( От книгата ми "Барабаните на любовта" )
Литатру1