* * *
Видит Бог – живу я не напрасно.
Пусть не велика земная роль
Дел моих. Служитель беспристрастный.
Я не раб, но я и не король.
Дар пророка тоже мне не ведом,
Хоть и говорят: поэт – пророк.
Я иду давно известным следом
По седому кружеву дорог.
Те же звёзды в полночи сверкают,
И гудит приветливо костёр.
Дни бегут, судьбу мою слагают,
То в шалаш приводят, то в шатёр.
Всё же есть непознанная тайна
В толще лет. И где ни окажись, –
Так закономерна, так случайна
Человеком прожитая жизнь.
* * *
Не живея – вижда Бог – напразно.
Ролята на моите дела,
да, е малка. Служа безпристрастно.
Роб не съм, но и не съм и крал.
Дар пророчески не притежавам,
а поетът бил пророк – твърдят.
В плетеница пътища, отдавна
извървени, следвам своя път.
Вечер същите звезди припламват,
огънят е ласкав всяка нощ.
Делниците пишат участта ми –
ту в колиба водят, ту в разкош.
Все пак има неразкрита тайна,
дето и да бъдеш век след век –
и закономерен, и случаен
просто е животът на човек.
Перевод на болгарский Елены Алековой