Аз дойдох в майско утро със благост.
Изживях своето детство във радост
и се кичех със люляк от двора
а с кутрето прескачах стобора.
Пролетта си въобще не пилеех.
Остър връх изкачих и се смеех.
За честта си - преборих стръвница,
за детето си бях кат` орлица.
Извървях своето лято - стремглаво.
Всеки цвят ми намигна лукаво.
От любов бях досущ пеперуда.
На небето дарих изумруда.
Есента си посрещнах в безлуние.
Днес - простреля ме злобно безумие.
И сега съм орлица – сломена,
от "приятели" - смъртно ранена!
Литатру1