Днес, сега, след толкова години
нашето огнище не шепти,
а на двора – двете ни рябини
тъжно гушат вейки. Дъжд трепти…
Не успях за многото години
да подклаждам огъня у теб.
Не успя за многото години
да разпалваш ти жарта у мен.
Днес, сега, жарта е само пепел.
Огънят изчезна „яко дим”...
Любовта – мираж необратим.
Литатру1
България, София
събота, 20 юли 2019 г.
21:17