От книгата „Барабаните на любовта” - от поредицата „Цветно мастило” на Величка Николова – Литатру
…………………………………………………………………………………………………………………
ТЕЛЕФОНЪТ И ВЛЮБЕНИЯТ МЪЖ
Не звъни телефонът ми днес.
Не звъни. Вятър луд ме разхлажда.
Не можах да заспя и нощес.
Сякаш кучешки лай ми досажда.
И не цвъркат врабчета навън.
Огледалото все ми се мръщи.
Не се чува щастливия звън
на пчелите – до моята къща.
До мен празно шише се дере:
„Не обичай, недей се поддава!”
То не може да ме разбере,
че животът без тебе не става.
Не звъни телефонът. Мълчи.
Други звуци неспирно досаждат.
Обади се! Поне ме сгълчи,
или с думи искрата подклаждай.
В този мрачен, безрадостен ден
са ми нужни три думи добрички:
„Мой любим си!” И аз озарен
ще те чакам по- влюбен от всички.
Не звъни телефонът ми днес.
Той мълчи. Аз за тебе лелея…
Птичка писна, че вятър нощес
късал кабели и се люлеел.
Литатру1
България, София