Отиде си и тази цветна пролет.
Дойде тук с много билки Еньовден.
Разпръсна ги при своя първи полет.
Венец от здравец сплете и за мен.
Небето сиви облаци разтвори.
Изля се ситен, благодатен дъжд,
от който всяка билка цвят отвори
и пръсна аромат на шир и длъж.
А слънчо щом лъчите заразвива,
преди да дръннат първите менци,
невести и моми – венци извиват,
за дарове на своите момци.
А аз, накичена с ухана роза,
потропнах ръченица с момък тих.
Заех възможно най- шикозна поза
и той се влюби… Стана мой жених.
Их! ;)
Литатру1
България, София
( От книгата ми „Два кестена” – юни 2018 )